Ако минавате по улица „Раковски” в София и стигнете Пожарната команда, точно на номер 62, ъгъла с ул. „Екзарх Йосиф”, ви се открива цветна гледка през огромните витрини на новата галерия „МАРА”: картините ви гледат от широкия салон и търсят вашето внимание.
Затова и стопанката Мара Латева е поканила на 28 септември своите приятели да й дойдат на гости между 10 и 20 часа.
Да отвориш врати за нова художествена галерия при днешния пазар на картини си е почти авантюра – казват специалистите. Но художничката Мара Латева току- що го направи. Не случайно в родния й град Хасково й викат фурията. Защото намира смелост и в най-лошите години да действа.
„Залудо работи”, не е измислено от отчаяни хора, казва тя, още преди години, когато отваря в родния си град малък културен център „Модулор” с школа за рисуване за малки и големи, прави пленери, конкурси, изложби на детски рисунки, представяне на книги, поетични вечери, карнавали, чествания.
„Ако чакаме да свършат кризите, животът ни ще отмине без да сме помръднали“, смее се Латева.
Още преди 13 години тя се престраши право в голямата криза, като откри първата си галерия в София и избалансира няколко години като по въже.
Втори път „уцели” преди пет години поредната криза и откри малка галерия в центъра на София, но не можа да удържи на високия наем. Сега за трети път се пробва в своя галерия на ул. „Раковски“ 62 с маслени картини, графики, акварели, икони, скулптори и пластики.
„Не смятам, че има културна криза, ако и артисти, и писатели, и художници продължават да работят. Никой не е за завиждане днес в областта на културата, но самият факт че се твори, обнадеждава и останалите хора.
Мъъъничко да си отгоре, след като си платиш наема и разноските, пак си благодарен. Творецът е щастлив, че прави с любов своята работа, другото получава от публиката“.
– Вашият девиз бе: „И десет души публика ми стигат”, още ли го поддържате?
– Винаги ще го поддържам. Нищо не може да се сравни с радостта на твореца независимо дали играе на сцена, рисува, пише, свири. Аз затова искам тук, в галерия „Мара” да идват музиканти да свирят, деца да рисуват, поети да четат стихове…
Аз съм посветила голяма част от живота си на педагогиката още в моето студио в Хасково. Тези дни идват деца, а и по-възрастни хора, искат да се научат да рисуват.
Радостта е еднаква и когато играеш, и когато рисуваш, и когато пишеш. Прекрасно е когато хора влизат, разглеждат, говорят си с мен и се усмихват. Щом има култура има и бъдеще, това е истината. А кризите минават, не трябва да им се плашим.
Савка ЧОЛАКОВА,
