Винаги съм искала да имам много деца. И никога не съм мислила дали мога да си
го позволя. Родих първия си син на 24 години, а последната си дъщеря на 43 г.
И колкото и странно да изглежда – първото ми раждане беше много по-трудно от последното.
От натрупания от четирите ми деца опит разбрах, че всяко раждане е различно и
затова „универсалните“ разкази за това дали едно раждане е лесно или трудно са
крайно вредни. Намирам за такива и обсъжданията по форумите, с които някой налага
своите преживявания като меродавни. Почти не съм чела книги за раждането и отглеждането
на деца. Доверявах се на лекарите, които се грижеха за мен, и не мисля, че съм
сгрешила.
Определям себе си като щастлив човек – заради всичко, което са ми донесли и ми
носят моите деца. Не се чувствам различна, а още по-малко „майка героиня“, както
често ме наричат, защото съм родила и отглеждам четири деца. Но разбирам, че това
ме прави по-скоро изключение от правилото, което гласи, че българките не раждат
много – заради финансовата несигурност или заради желанието си първо да получат
добро образование, после професионално развитие и едва след това да намерят подходящия
татко, или…
Медицинските причини са нещо различно и за мен герои са именно жените, които
се борят да имат деца, а когато не могат, се посвещават на онези, които „лесно
раждащите“ жени оставят в десетките социални заведения. Да осиновиш не просто
едно дете, а две или три… и така да ги спасиш е онова, което заслужава нашето
признание, нашето уважение, както и държавната подкрепа. Не съм сигурна обаче,
че и двете са факт. Късното раждане е темата, която напоследък се коментира доста
активно – заради статистиката, че българките раждат първото си дете все по-късно.
Широко популяризираните мнения на специалистите, че раждането над 35 години е
доста рисково, най-вероятно също има демотивиращ ефект. Смятам, че раждането
трябва да е „умерено“ отговорно
Това означава категорично „не“ на конвейерното раждане, мотивирано от социалните
помощи или заради ниска здравна култура. Означава категорично „не“ на „необразованото
раждане“, което пълни домовете за деца с увреждания. „Умерено“ отговорното раждане
означава да не поставяш в условие на състезателност това дали да родиш, или да
правиш кариера. Или пък – дали да родиш, или да си „поживееш“.
В ситуация на криза да запазиш работата си и да имаш средства да отгледаш едно
дете със сигурност има значение. Но дали винаги това е дилемата, заради която
отлагаме майчинството? Не съм сигурна. Често по-удобно за собствения ни егоизъм
е да избираме подходящия (за кого?) момент. Не приемам удобните клишета: „ Да
родиш дете днес е лукс, който все още не мога да си позволя.“ Или: „Ако забременея,
ще загубя работата си.“ Аз, а и не малко жени сме доказателство, че можеш да имаш
деца и добра работа едновременно. Вече не са изключение случаи като моя – повече
от две деца или деца с разлика от над 15 години.
Късното раждане, но не с първо дете, а с второ и трето, даже четвърто, вече не
са чак такава аномалия, която кара околните да те гледат особено, чудейки се дали
не си от ромски произход. Макар и бавно и българката вече се решава на много деца.
И това не са непременно богатите българки. На съмняващите се искам да кажа, без
да натрапвам личните си истории – да раждаш не е лесно, често боли, но това е
болка, която се забравя… заради резултата от нея. Да имаш много деца е невероятно
приключение,
което те държи „на тонус“
но и което е изключително полезно за самите деца. В нашия дом от 80 квадрата
често е тясно за изцяло рогатите му обитатели, но пък „неудобството“ си заслужава
по всяко време – и когато се забавляваме заедно, и когато си мълчим заедно. Специалистите
казват, че кърмилата жена по-рядко заболява от рак на гърдата, а късно родилата
има по-дълъг имунитет към рак на матката. Дали е така – не знам, вероятно затова
има някаква статистика. Възрастните хора казват, че раждането подмладява зрялата
жена. Сигурно има и обратните примери.
Сигурна съм обаче в едно – майчинството във всяка разумна възраст носи невероятния
късмет да си обичан по начин, по който само едно дете може да го прави. И от всяка
една от нас зависи дали ще се решим да си го „причиним“. Аз го направих, без да
мисля – рано ли е да раждаш на 24 г. и късно ли е – на 43 г. Родила съм с огромно
желание всяко едно от четирите си деца. Никога не съм ги възприемала като проблем
пред професията, която съм си избрала. Която, между впрочем, обичам веднага след
Коко, Мина, Дени и Сиси. Така че…на всички колебаещи се, питащи се и нямащи
доверие в себе си бих казала – направете го, струва си.
