Много хора са чували за Метода Монтесори, знаят, че има такива детски градини
в София, но не съм сигурна какво си представят.
Аз самата нямах никакво понятие за какво иде реч, докато по стечение на обстоятелствата,
не попаднах на една такава детска градина. Дъщерите ми я посещаваха едно лято
в продължение на две седмици (изискване на швейцарските власти, тъй като част
от това време беше в рамките на швейцарската учебна година) и до ден днешен това
си остава един от най-ярките им спомени, свързани с България. Толкова им хареса
там, че всеки път, когато започнем да стягаме куфарите, питат няма ли случайно
пак да ги пуснем в „българската детска градина“. Дори и сега, когато вече са ученички.
Затова избрах да ви запозная с идеолога и реализатор на това прекрасно начинание
– Веселина Стойчева, Монтесори педагог в Био-детска градина „Монтесори Хай“ в
София. И по този начин да ви запозная и с прилагането на страхотните идеи на
Мария Монтесори НА ПРАКТИКА.
Веси е от онези позитивни, винаги усмихнати хора, които няма да чуеш да повишават
глас, нито да хленчат и да се оплакват и те карат да се чувстваш комфортно и спокойно
в тяхно присъствие. Говори тихо, много съдържателно и сигурно затова обичам да
я слушам, все едно какво разказва. Много идейна и креативна, нестандартна на външен
вид, с подчертано собствен стил. Първото й образование е икономическо, но впоследствие
прави магистратура по Предучилищна педагогика. Изкарала е курс за Монтесори педагози
и е била на практика в детски градини в Чехия и Испания. Мама на две красавици
– ученичката във втори клас Кари и малката й сестричка Дивна, която посещава „Монтесори
Хай“.
Как се роди идеята за тази детска градина и как я реализирахте?
Идеята се роди покрай Кари – нашата голяма дъщеря. Започнахме да й търсим градина
и се стъписахме от отношението към децата в градините и изобщо от начина, по който
българинът се отнася към детето си. Всичко е „Не, не може, няма да се качваш,
не може да опиташ, не давам да се цапаш“. Започнах да чета много по темата и открих
метода Монтесори. Идеята е, че възпитанието на детето минава през придобиването на опит, не през отрицанието. Учим ги да се катерят, за да не падат. Учат кое цапа, кое се чупи, за да не го
правят. При по-малките дечица до 3-годишна възраст е характерно например това, че веднага
тръгват да се катерят, щом намерят по какво. И задължително майките започват да
викат по тях – „Не, няма да се качваш по тези стълби“. Тук им даваме на една малка
стълбичка да се научат, за да няма страшно. Също в зоната за големите деца има
един шкаф с много най-различни ключалки, за да се научат кое как се отваря и затваря
и ако случайно се заключат някъде, да могат и да се отключат. Изобщо помагаме им да развият най-основни практически умения, които на някого може да
изглеждат опасни.
Реализирането на идеята беше трудничко. И не финансовата част, което беше по-чудното,
а административно – откъм държава и откъм всички, които искат да ти пречат в институции
и т.н.
Изградили сте изцяло нова сграда, специално за детска градина.
Да.
Всичко е направено и изработено така, че да се ползва и да е за децата. Използвали
сте максимално натурални материали. Разкажи повече за това.
Такъв беше нашият замисъл. Обаче по същия начин – много от изискванията на институциите
са в разрез с това, което искахме да направим. Например искахме да има малки врати
– съотнесени към височината на децата и само те да минават оттам, но това не можеше
да се случи. Искахме вещите вътре да са изцяло от естествени материали, но здравните
власти предпочитат например
чашите да са от изкуствени материали, които не се чупят. А за нас е по-добре
чашата да е стъклена или порцеланова, за да знае детето, че ако не я държи здраво,
я чупи. Изобщо примерите от този сорт са много. Даже ако щеш идеята ни за по-чиста
храна и „зелен“ начин на мислене, в който обучаваме децата. Например от Агенцията
по храните ни задължават децата да ядат месо. Не може родителят да реши, че иска
детето да е вегетарианец. Трябва да има изричен документ от педиатър-диетолог.
Частицата „био“ в нашето име също срещна отпора на Министерството на образованието. Казаха
ни, че не можем да се казваме така, защото не продаваме, цитирам „зарзавати на
пазара“.
А какво стои зад това „био“?
Да се хранят децата по-чисто и чрез разговори тези идеи още отсега да залегнат
в главичките им. В природата няма отпадъци и всичко се използва за нещо друго.
В нашия случай, при хората – събираме отпадъците си разделно. Идеята да не вредим
на планетата, на животните, на растенията. В крайна сметка, на Земята човекът
е единственото същество, което убива за удоволствие, всички други го правят за
храна и заради някаква нужда. Учим ги също, че трябва да пестим електричеството,
водата. Храната, която взимаме за децата е от сертифицирана био-кухня. Чиста е,
но не само това – сготвена е по здравословен начин. Както обичам да казвам, пак
можеш да изядеш едни био пържени картофи или кюфтета, сготвени в био мазнина,
но това не прави храната, която си поел, здравословна.
Плачат ли при вас децата, като ги оставят сутрин?
Плачат в началото. И не е нормално да не плачат. Ако детето не плаче за мама,
значи нещо не е наред. Но тук всичко минава много бързо – обикновено за ден-два,
максимум до седмица. Защото тук им е много интересно. Освен това ние разрешаваме
мама да идва известно време, защото детето попада на непознато място, с непознати хора, непознати деца и това е страшен шок. Мама е с нас, докато детето свикне и започне да ни се доверява. Поради тази причина преходът е много плавен и се случва бързо.
Снимки: авторът и личен архив на Веселина Стойчева и Био-детска градина „Монтесори
Хай“
Какви занимания се предлагат на децата тук?
За начало, работим по метода на Монтесори, който Министерството на образованието
не одобрява. Затова работим и по тяхната система, която е доста по-назад от това,
което децата учат по Монтесори, но сме длъжни да го минем чисто формално. Оттам
насетне предлагаме допълнителни занимания, които съобразяваме с родителите всяка
година – народни танци, музика, спорт – в смисъл на игри от рода на „Бързи, смели,
сръчни“ за координация и елементи от различни спортове. Ходим на плуване, момичетата имат балет.
Работим с психолог и логопед, които идват на редовни посещения в градината. Освен
това правим с децата експерименти – физични, химични, за да видят различни явления
и свойства на материалите. Веднъж в месеца ходим на екскурзии, всеки път на различно
място. Понякога темата е продиктувана от децата, друг път родителите ни подсказват,
съобразяваме се и с учебния материал. Ходим например във ферми – да видят животни
и да се докоснат до начина на живот на село. Веднъж пък бяхме в пожарната, където
запалиха пожар и дадоха на децата да гасят. В двора на „Монтесори Хай“ пък сме
направили градинка. Първо си посяваме едни семенца в чашки, от които пониква нещо,
пресаждаме го в градината, после го поливаме, плевим, оттам виждаме какво се ражда
и накрая си го изяждаме.
Какво ви отличава вас от стандартните детски градини?
От стандартните детски градини ни отличава най-вече индивидуалното отношение
към детето, свързано с личните му желания и потребности. Например, едно дет
е може много да иска да учи математика, но в учебната програма във втора група
се учат само числата до 3. Ние му помагаме да развие тази потребност. Имахме едно момченце, което вече ходи
на училище, то работеше с материали до 10 000! Само искаше, идваше му отвътре просто. Например веднъж сметна НАУМ 9 на
трета + 8 на трета + 7 на трета. Аз съм го проверявала с калкулатора. Изуми ме!
Това тук не е трудно, защото чрез материалите всичко е онагледено по много лесен
начин.
Опитваме се също така да чуем и разберем какво наистина искат децата. Понякога те не могат да го изразят и ние се стараем да разберем какво се крие
зад плача или лошото настроение по-продължително време. В другите градини нямат
време да се съобразят с това нещо, а понякога липсва и желание. Ние работим активно
с родителите. Винаги ги информираме, ако забележим нещо. В другите детски градини,
за да нямат проблеми с родителите, процедират така – „Яло е, спало е, не е плакало“.
Ние обръщаме внимание, ако плаче и не може да се успокои. Ако има промяна в храненето
– това също е признак, може да растат зъбки, може да е нещо емоционално. „Не иска
да заспи, не може да заспи, бълнува насън“ – всичко това се коментира с родителите
и заедно се опитваме да разкодираме проблема.
Още нещо, с което сме различни – при нас са смесени възрастово групите, т.е.
деца от 0 до 3 години и от 3 до 6 години са заедно. Идеята е, че децата си помагат
– по-големите на по-малките. Едно дете е много по-добър учител от един възрастен. Децата си подражават, много обичат да са отговорни, да помагат за обличане, събличане
и т.н. Докато в другите градини нещата са много по-унифицирани. Всички от една
възраст сядат, отварят на определена страница и работят по нея.
Освен това уважаваме факта, че децата искат да работят сами. Например, едно дете работи с някакъв материал, идва друго дете – то трябва да
попита „Може ли да работя с теб?“. Ако първото дете каже „Не“, другото дете трябва
да изчака. Това е най-трудното, на което децата се учат – търпението. В тази градина
обаче се учим на търпение, да се редуваме, да се изчакваме. Нещо, което много
се забелязва, когато например отидем на рожден ден от детската градина и там има
и други деца. Нашите деца веднага се открояват. Изчакват се, питат „Може ли?“,
когато се блъснат се извиняват, спират да помогнат на детенцето, което е паднало.
Другите просто бутат, минават и заминават, винаги са първи на опашката за батута
и т.н.
Какво представлява Методът Монтесори НА ПРАКТИКА? Как точно работят децата при
вас?
За метода е много важно да наблюдаваме цялостното развитие на детето – физическото,
социалното, интелектуалното (или когнитивното) и емоционалното развитие – тези
4 сфери, които са взаимосвързани и ако една от тях дърпа, винаги е за сметка на
някоя друга. Това, което най-често се наблюдава в България е наблягане на когнитивното, което
най-често е за сметка на емоционалното. Така например, срещала съм статистически
данни, 
според които при по-голямата част от децата в България се наблюдават различни емоционални
и поведенчески проблеми, които не могат да се диагностицират като заболявания,
но представляват сериозни емоционални смущения. Това се дължи на семейството и на цялото общество. Когато едно дете на 3 годинки
знае букви и цифри, то често е и за сметка на физическото или емоционалното му
развитие.
Материалите – тези играчки, както ги наричат много хора, са разделени в 5 сфери.
Сетивни, практически, математически, за език и материали за общообразователните
предмети – всичко за света (история, ботаника, зоология, география и т.н.). Най-общо
може да се каже, че са свързани с онагледяване на абстрактни понятия, както е
в математиката. Идеята на материалите е да са направени така, че да провокират действие. Защото
мозъкът запаметява тогава, когато ръката работи.
Сетивните материали се използват за “рафиниране” на 5-те сетива. Конструирани
са така, че да градират определен признак (винаги само един) – цвят, диаметър,
дължина, височина, звук, грапавост и т.н. Идеята е, че чрез обучението на сетивата
детето възприема заобикалящия го свят по-ясно и по-пълно.
Дейностите от практическото направление пък са нещо като “запазена марка” на
метода. Свързани са с придобиване на умения за грижа за себе си, грижа за другите
и средата. Например пресипване на вода, на леща с лъжичка от купа в купа, сервиране
и отсервиране, подреждане на масата и прочее. Всеки процес се разделя на няколко
основни стъпки, за да може детето да го научи. Например, за да отвориш вратата
е нужно първо да натиснеш бравата надолу до край, после да бутнеш вратата.
Другото важно нещо за материалите е контролът над грешката. Детето само разбира, когато е объркало нещо. Ето например тук на тази стойка
децата усвояват дробите (!), като подреждат кубчета. Сами схващат логиката. И
после в училище, след като детето е минало през такава детска градина, то знае
какво е да разделиш едно на три. Не може да го обърка, защото материалът е кодиран
като размери и цветове. Имаме едно мънисто, наниз от 10 мъниста и винаги знаем,
че са 10, без да ги броим. Имаме още мрежа от 100 мъниста (10 пъти по 10) и накрая
идва кубчето, което е 10 на трета, т.е. хиляда. Всичко е онагледено.
Винаги работим на килимче и то не, за да седне детето на меко, а за да очертаем
работното пространство. После винаги всичко се връща на мястото му. Детето знае
кое къде стои и кое откъде може да се вземе. Процесът включва да си вземеш килимчето,
да си очертаеш работното поле, да си донесеш материала, да работиш с него, след
като приключиш връщаш на мястото, навиваш килимчето и след като прибереш и него,
си си свършил работата.
Ето например как пишем с бобчета. Гласни и съгласни са цветово кодирани. Идеята
е отново да има движение на ръката. И това е подходящо и за децата, които чисто
като моторика още не могат да изписват букви. Обаче като видят как е написана
една дума, си намират съответните бобчета и ги подреждат правилно. Децата учат,
когато им е интересно.
Сред материалите по ботаника и зоология наприм
ер имаме пъзели. В тези пъзели отделните части не са произволни, а са да речем
частите на дървото – стъбло, корона, клони, корени. Но не е само това. Скоро правихме
интересен опит, при който потопихме праз лук в боядисана синя или червена вода. След два-три дни краищата на листенцата се бяха оцветили. С това искахме
да покажем на децата как корените и стъблото на растенията дърпат водата нагоре.
При пъзелите по зоология отново парченцата са отделните части на тялото – глава,
тяло, крака, крила, опашка. А отдолу е скелетът на животното.
Между другото, ние самите учим толкова много покрай децата и техните интереси. Например, коя е планетата, която се върти наобратно в Слънчевата система? Венера.
Имахме веднъж една много интересна случка, свързана с един от 5те велики урока
на Монтесори (за Вселената и Земята, за възникването на живота, за човека, за
знаците и за числата). Стигнахме до човека и аз с огромен ентусиазъм казах на
децата, че човекът се отличава от другите създания на земята по това, че има ръка
да работи, мозък или въображение да твори и сърце да обича. Всички бяха притихнали,
моментът беше страхотен и изведнъж едно дете заяви невъзмутимо „Хм, октоподът
пък има три сърца“. Което е факт.
А има ли в другите градини нещо, което при вас липсва?
Ами тук няма телевизор например. Разбирам, че на колегите на другите места така им е по-лесно – пускаш телевизора
и всички се хипнотизират, седнали пред него. Но пък използваме лаптоп например
и често сутрин, седнали в кръг, търсим заедно отговорите на различни въпроси. Децата в днешно време са различни – знаят много и задават въпроси, на
които понякога не знаеш отговора. “Океаните са 7, а моретата?” Когато говорим
за най-бързите животни пък им показваме снимки и клипчета. Например сокол, който
пикира със скорост от 389 км/ч. Вместо да обясняваме какво е сокол и какво значи
да пикираш, просто пускаме клипче, което е много впечатляващо. Освен това нашите деца прекарват много време навън на двора, тъй като в съвременния начин на живот го няма това, което имахме ние – да се
събереш с децата от махалата и да изкараш навън в игри цялото си свободно време.
С какви трудности се сблъсквате в самата работа?
Първоначално имахме трудности с институциите, както споменах, но те се поуталожиха.
Посвикнахме едни с други, знаем какво искат те, те също ни познават и знаят, че
се стараем всичко да ни е изрядно. В работата ни сега най-трудно се работи с възрастните (родители и екип, които трябва да се напаснат),
а с децата е най-лесно или по-точно – най-сладко. Става въпрос за това, че обикновено имат изисквания, които не са съобразени
с това, че индивидуалната грижа за детето е различна от груповата грижа в социума.
Имали сме комични ситуации. Нап
ример една майка веднъж ни направи забележка, че рядко си мием ръцете, а тя смятала,
че трябва по-често. Едно е вкъщи на едно детенце ти да му измиеш ръцете, когато
прецениш, друго е тук 20 деца сами да си ги измият, защото ние ги оставяме да
се справят сами. В същия момент, с една седмица разлика, друга майка ми каза –
„Струва ми се, че твърде често си миете ръцете. Какво е това преди закуска, след
закуска, преди плодовете, след плодовете?“. Не може да се угоди на всички, но
ние се стараем доколкото е възможно всички да са щастливи – и децата, и родителите,
и ние.
Всичко звучи страхотно и съм сигурна, че дава отлични резултати. Но това е нещо,
достъпно за малцина. Какво могат да направят родителите, които нямат избор и децата
им трябва да посещават масовите детски градини, дори когато не са съвсем доволни
от работата там?
Напоследък често ми се случва да чувам хората да свързват Монтесори метода с
високите такси. Да, това мисля, че е факт, но високата такса не идва от метода,
а от индивидуалната грижа, която е свързана с работата на много хора, от био храната,
от транспорта от и до дома и от многото допълнителни заминания, които искаме да
предложим на децата и родителите им.
Какво да предложа? Това, което мен ме притеснява е, че много родители избират
Монтесори, защото е “модерно”, много нашумя в последните години, без да са наясно
с метода. Много се спекулира с думата “свобода” – тълкува се като “оставят децата
да правят каквото си искат”. А смисълът е, че им даваме свобода на избора. Избират
с какво да се занимават (не бездействат), колко време да работят, без да бъдат
прекъсвани. Да правиш избор е трудно и е нещо, което се учи. В началото даваме
на децата да избират между два материала, с които могат да работят, после между
три и т.н. Не е позволено да взимат материали, които не могат да използват.
Изобщо, трудно е да се опише с няколко думи, а и не е необходимо. Вече има достатъчно
материали и в интернет, и в книжарниците, така че родителите да приспособят средата
в къщи и да подготвят интересни активности за децата. Но Монтесори методът е и начин на мислене и отношение към детето, а не само материали
и активности. Той е уважение към личността (думи, с които много се спекулира напоследък
и почти всяка частна детска градина твърди, че ги дава на децата) и същността
на детето, на което българинът не е свикнал – не са ни гледали така и не ни идва
отвътре. Родителите, които истински го искат и вярват, го дават като отношение
и без наша помощ.
Снимки: авторът и личен архив на Веселина Стойчева и Био-детска градина „Монтесори
Хай“
